Деян Пенчев – Биография на Георг Хегел

      Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германия, като първо дете в семейството на Георг Лудвиг, камарен секретар на херцог Карл Евгени. Майка му, Мария Магдалена, е била дъщеря на адвокат във Вюртенберг. Тя умира през 1783 г., когато Хегел е на 13 години. Хегел имал сестра, Християна Луиз (1773–1832) и брат, Георг Лудвиг (1776–1812), който загинал като офицер в армията на Наполеон по време на кампанията в Русия. Баща му бил строг и консервативен човек, който държал много на християнските нрави и на обучението на децата си.

Като малко дете Хегел бил несръчен и със забавени движения. Не можел да скача, да се надбягва; бил боязлив и кротък измежду другите деца. Оттогава Хегел е бил все замислен и склонен да поддържа протестантските нрави.

Баща му осигурява неговото ранно образование с помощта на домашни учители, един от които, Йохан Льофлер, Хегел много обичал. Правели дълги разходки, прекарвани в разговори. По това време Хегел се запознава с библейските псалми и гръцките послания на апостол Павел, с писмата на Цицерон, с еврейския език и басните на Езоп. Льофлер му подарява преводи на Шекспир. Когато е на 13 години майка му умира; за нея Хегел ще носи спомен с любов цял живот.

В гимназията Хегел проявил много силно своите способности. Получавал награди в края на всеки завършен клас. Бил един от най-ревностните и прилежни ученици – всичко вършел чисто и подредено. От това време е останал дневникът му, където той записвал, предимно на латински и немски, всичко което го вълнувало, най-вече коментари за това, което е чел наскоро. Там например записвал, че играел шах не по определен начин, а според случая; че посещавал Херцогската библиотека и правел неин най-подробен план; предавал разговорите с приятелите си по време на разходка – тогава например си бил създал понятие за „прагматичната история“. Възхищавал се много от Тит Ливий. Посещавал дворцовите концерти и църковни служби. Но в дневника си записвал само интелектуални събития. Няма сведения за някакви по-особени сътресения в неговия живот, освен смъртта на негови близки.

Хегел чете непрекъснато – най-вече древните писатели. Обичал е много Софокъл и превеждал в метрична форма „Антигона“, която остава любимото му произведение до края на живота. Превежда Лонгин, Епиктет. Чете изключително много през целия си живот. И всичко систематично преписвал и си записвал отделни неща. Чете Клопщок и Готшед, интересува се много от физиогномика, чете Лафатер, Майнер, изучава физика. Чете Шилер – „Разбойници“ и „Дон Карлос“, Гьоте – „Ифигения“ и „Егмонт“, чете Й. Хермес, Хипел и др.

От декември 1788 г. е останал един ръкопис на Хегел, озаглавен „За някои изгоди, които ни предоставя четенето на древните класически гръцки и римски писатели“. В него (цитат по Г. Дончев): „Хегел показва, че за разлика от писателите на новото време, у които господствува студената книжна ученост, сборът от думи без истинско съдържание, с които се пълнят главите на хората от младини и от които се състои в по-голямата си част нашата система на мислене, древните тръгват направо от опита, от природата и от своята обществена система и изграждат богатство от понятия, което намира израз и в богатството на езика, поради което и четенето на тези автори (към които спадат несъмнено и философите) винаги ще ни обогатява с понятия, способни на живот, ще обогатява и езика ни.“

    През същата 1788 г. Хегел постъпва в Тюбингенския университет като херцогски стипендиант. Университетът в Тюбинген някога бил августински манастир (основан 1477 г.) и там теологията била на най-първо и най-тачено място сред всички науки. На входа му пишело: „Дом на Бога и свещените музи“. Сега обаче, освен теологията, и философията била издигната на първо място и на нея Хегел се отдал с пълна страст.

Хегел и тук бил задълбочен в мислите и заниманията си, не се обличал според модата, не говорел много и с всеки, около него било винаги спокойно и тихо, затова и му измислили прякора „Стария“ („Стареца“).

Хегел записва теология и философия и негови състуденти са Фридрих Хьолдерлин (1770–1843) и Фридрих Шелинг (1775–1854), които са най-близките му приятели. В Тюбинген са едни от най-хубавите години на Хегел. В едно писмо до свой приятел от октомври 1791 г. той пише: „Хубаво мина ланското лято, но сегашното беше по-хубаво! Девизът на ланското беше – вино, а на сегашното – любов!“

     През 1789 г., когато избухва революцията във Франция, немски философи като Фихте, Щолберг, Генц и Фьорстер я подкрепят и оформят политически клуб. В него влизат и Хегел и Шелинг (последният тогава е на 16 г., 1791 г.). Те са първи приятели и Хегел споделя с него възхищението си от революцията. В клуба те четат френските вестници, разискват най-новите политически събития, правят демонстрации. В личния албум на Хегел са останали републикански лозунги, като например "Vive la Liberte, vive Jean-Jacques!" („Да живее Свободата, да живее Жан-Жак“ [Жан-Жак Русо]). Но тези вълнения не продължават много дълго и скоро Хегел е отвратен от действията на водачите на революцията, от Якобинската диктатура.

Фридрих Хьолдерлин

Приятелството на Хегел с Хьолдерлин, който е любимият му приятел, му носи много метафизически и поетически вдъхновения. Заедно с Шелинг те са живeли в една стая и са чели с възхищение Платон и са пеели дитирамбически песни. По това време Хегел пише един ръкопис за „народната религия“, в който сравнява църковното християнство с гръцката религиозност. (Вж. Я. Янев, „Хегел“, стр. 101-104)

В Тюбинген Хегел се занимава много с популярния тогава Кант, с Платон, със Спиноза и Якоби, Лесинг, Хердер, Русо, Гьоте, по-късно с Шелинг и Шлайермахер. През 1793 г. завършва университета, като получава атестация с коментар, че е млад човек, със способности, но с недостатъчно старание и знания, и с лоши ораторски способности. След завършването е можел да стане пастор, но той не изявява подобни желания и става домашен учител. През 1794 г. отива в Берн, Швейцария, като възпитател в дома на аристократа Щайгер фон Чут. Тук Хегел остава три години. Прави много планински излети и разходки. В дневника си отбелязва, че много обича да съзерцава падащите води на местните водопади.

В Берн Хегел живее в самота и отново много чете. Връзката му с Тюбинген и Германия са писмата му с Шелинг и Хьолдерлин. Той разбира, че критическата философия на Кант е завладяла цяла Германия, а и за самия него Кант е най-големият философ в момента и той пише коментари за него в ръкописите си. Чете Фихте и Шелинг. Оттогава още Хегел съзира във философията освобождаващия дух от богословския консерватизъм на Тюбинген и смята възраждането на човешката мисъл за дело тъкмо на философията. На Шелинг той пише: „Ще дойде Царството Божие и няма да стоим със скръстени ръце. Нека разумът и свободата са нашите девизи, а невидимата църква да бъде точката, дето се срещаме“. Също и следното: „Издигайте се към Слънцето, приятели, за да настъпи по-скоро спасението на човешкият род.“ По това време и Хьолдерлин му пише от Йена, че слуша лекциите на Фихте – този „титан", който се „бори за човечеството".

През тези години Хегел пише и ръкописа „Животът на Исус“, който носи дата: 1795 г. В този период той чете Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други мистици. През август 1796 г. написва поемата „Елевзин“, която посвещава на Хьолдерлин. По същото време Хьолдерлин му намира работа в Германия, отново като домашен учител и Хегел се премества там. Вече е 26-годишен, с тъмна коса, сиви очи, все замислен и тих. Във Франкфурт той чете отново Кантовите съчинения и пише доста свои ръкописи. И отново се връща към темите за Исус, които го вълнуват отдавна. В един такъв ръкопис: „Позитивността на християнската религия“ разсъждава за религията и пише, че Исус е дошъл за да преобрази религията и добродетелта в моралност. Надълго разсъждава за деянията на Исуса и се противопоставя на Кантовото понятие за дълг. Казва, че Кант няма право да обвързва Исусовите повеления с дълга, че те стоят много по-високо от някакъв граждански или социален дълг. Исус говори за любовта и законът при него не е закон за дълг, а закон за любов, по любов. Исусовите закони са тълкувани от Хегел като синтез на обекта и субекта. Тяхното тъждество, т.е. законът на любовта, той нарича живот.

В тоpи период Хегел отново общува много силно с Хьолдерлин. Последният току що е издал „Хиперион", когото Хегел е чел няколко пъти през живота си. Хегел пише свои размисли в един фрагмент на име „Идеалът на любовта“. Там той говори за любовта като за „чувство, вечно единство, вечно блаженство“. Казва, че любовта не е „разсъдък, не е разум, не е нищо определено, нито ограничено“. В любовта нищо не враждува, в нея „животът се е намерил и осветил като в зарите на някакво безсмъртно битие“.

В друг ръкопис, „Любов и срам“, любовта е определена като дух, а срамът е колебанието на любовта. Любовта е „радостно взимане и даване“. Хегел вярва във вечния живот на любовта. Пише, че: „Само в любовта душата може да се освободи от законите на материята“.

В друг ръкопис, „Систематичен фрагмент“, които носи дата 14.09.1800 г. Хегел пише за Бог: „Всеки индивидуален живот е част от безконечния, всесилния, всежизнения живот. Ако човек възприема безконечното като Дух на Вселената и мисли, че безконечното стои извън него и че той – човекът – е сам извън себе си, извън своята ограниченост, тогава той може да се издигне към този Дух  и най-интимно да общува с него. Тогава той се моли. Той се моли на Мировата Душа, на мировия живот, в който се излива Божията същност. Сливането с тази същност е най-висшето нещо, то е всеединното, всевечното“. По-късно това Всеединно и този Бог, е наречен от Хегел Дух. Той пише още, че: „Безконечният живот може да се замени с думата „любов“ или по-добре с дух, която е по-дълбока“.

В началото на 1799 г. бащата на Хегел умира и наследството е разпределено между него, сестра му и брат му, като той взима най-големия дял. В този период Хегел решава да систематизира идеите си (както било модно по негово време). Хьолдерлин вече е в умопомрачение и негов най-близък приятел става Шелинг.

На рожденият си ден, 27 август 1801 г., в Йена, Хегел защитава публично хабилитационната си дисертация „За орбитите на планетите“ ("De orbitis planetarum"), в която, базирайки се на Кеплеровите закони, разглежда позициите в Платоновия „Тимей“. Негов опонент е бил Шелинг. С този труд Хегел става приват доцент в Йенския университет.

Фридрих Шелинг

През 1800 г. Шелинг издава „Система на трансценденталния идеализъм“, а през следваща Хегел издава първата си публикувана творба „Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията по отношение на Райнхолдовите Приноси към по-лесния обзор на състоянието на философията в началото на деветнадесетият век“. В това съчинение Хегел разработва понятията разсъдък, разум, рефлексия и спекулация, които по-късно ще са основни елементи във философията му.

В Йена Хегел чете лекции по логика и метафизика (тях нарича спекулативна философия), философия на духа и природата и върху естественото право. Хегел и Шелинг все още са много добри приятели и дори живеят в една и съща квартира, и дружат с много романтически поети. Двамата започват да издават „Критическо списание по философия“, в което искат да оборват различните многобройни философски писания, излизащи по онова време в Германия. В това списание от 1802 г. Хегел пише някои статии, като например: „Върху същността на философската критика“, „Вяра и знание, или рефлексивната философия на субективността“, а също и подробна статия върху книгата си. През същата година Хегел намислял да издаде още една книга със заглавие „Логика и метафизика“, която дори присъствала като име в каталога за издаване на издателството, но тя така и не излиза.

През 1803 г. Шелинг напуска Йена и става професор във Вюрцбург (тогава е на 27 г.). Това спомага за избистряне на техните различия. През май 1805 г. излиза съобщение, че Хегелово произведение със заглавие „Система на философията“ ще излезе през есента, но и това начинание не се осъществява.

 В Йена Хегел се среща с Гьоте. А на 13 октомври 1806 г. вижда под прозорците си да минава Наполеон Бонапарт, за когото след това пише в писмо до приятеля си Нитхамер: „Аз видях Императора – тази световна душа... Странно чувство изпитваш, наистина, като гледаш един такъв човек... яхнал на кон да превзема и завладява света.“ („Den Kaiser – diese Weltseele sah ich durch die Stadt zum Rekognoszieren hinausreiten; - Es ist in der Tat eine wunderbare Empfindung, ein solches Individuum zu sehen, das hier auf einem Punkt konzentriert, auf einem Pferde sitzend, über die Welt übergreift und sie beherrscht.”)

„Феноменология на духа“, 1807

През 1807 г. излиза и първото му голямо съчинение – „Феноменология на духа“. След като прочел съчинението Шелинг написал последното си писмо до Хегел на 2 ноември 1807 г., в което пише, че не е съгласен с критиката на романтическия субективизъм, и че не разбира защо интуицията трябва да се замени с понятието.

През есента на 1808 г. Хегел става директор на гимназията в Нюрнберг. Оттам са останали записките от уроците му, обединени под заглавието „Философска пропедевтика“.

В Нюрнберг той среща Мари фон Тухер, единствената си любов, за която се жени през септември 1811 г. Тя е от стар Нюрнбергски род и е само на 20 години години, а той – на 41 г. На едно място Хегел казал, че: „Който има една цел в живота си и една хубава жена, той има всичко“. Той изключително много е обичал жена си, писал й е най-сърдечни писма с изповеди и клетви в преданост, пише стихове за нея и я нарича „най-скъпо същество“. Хегел бил верен и грижовен съпруг и баща.

„Феноменология на духа" излязла в 750 екземпляра, като в началото са я чели само няколко души.

През 1812 г. по Великден излиза и първият том на „Науката Логика“. По това време Хегел е смятал да издаде още една книга, под името „Психология“, която по-късно влиза в „Енциклопедия на философските науки". Втората част на „Науката Логика“ излиза през есента на 1816 г. Хегел в едно писмо се оплаква, че от служебни задължения и преподаване в гимназията няма време да се занимава със собственото си философско дело и иска да работи в университет. Скоро след това съвсем неочаквано желанието му се изпълнява и на 07.08.1816 г. го канят да стане редовен професор в Хайделбергския университет. В поканата се казвало метафорично: „С Вас Хайделберг ще има за пръв път един философ, откакто е основан университета". А това било през 1386 г.

Във встъпителната си реч от 28.10.1816 г. в университета Хегел казал, че е дошло време, когато философията може отново да бъде уважавана и обичана. „Сега трябва да се надяваме, че покрай тукашното земно царство, върху което досега се бяха съсредоточили всички мисли и усилия, ще вземем да мислим за Божието царство, че покрай практическите интереси отново ще намерят място възкръсналите интереси към науката и философията. [...] Нека всички приветстваме зората на едно по-хубаво време, когато Духът, разкъсан досега навън, ще може да се възвърне и дойде при себе си. [...] Куражът да се каже истината, вярата в могъществото на Духа е първото условие на философията. Човекът, който е дух, може и трябва да се смята достоен за най-високото.“

В началото Хегел слушали само 4-ма студенти, а след това – 30. Чел е първо естетика, а после и части от бъдещата си „Енциклопедия“. В Хайделберг Хегел е живял спокойно, унесен в мислите си. Често пъти го виждали да прекарва часове на прозорците, вгледан замислено в уличната суета. Разказва се, че веднъж по път за университета си загубил едната обувка, без да забележи това.

    През 1817 г. в Хайделберг излизат и трите тома на „Енциклопедия на философските науки“. Отдавна Хегел се е занимавал с физика, ботаника, химия. Още в Йена е бил в близки отношения с прочутия тогава физик Томас Зибек. Още в Йена Хегел е чел даже лекции върху чистата математика и геометрия (по учебници), занимавал се е с Гьотевото учение за цветовете, което подкрепял и пр.

Събират се и негови ученици – исландският барон Борис Икскюл, който е дошъл специално заради него в Хайделберг, Хенрикс – който става преподавател в същия университет и пръв чете лекции върху неговата философия. Близък приятел на Хегел е френския мистичен философ Виктор Кузен, с когото го свързва дългогодишна дружба.

През 1818 г. Хегел напуска Хайделберг и отива по покана като професор в Берлинския университет. Тук той печели овациите на всички и с право може да се каже, че е бил тогавашният най-голям философ в света. Слушателите му били изключително много на брой, толкова много, че се правели отделни лекции, в които негови ученици повтаряли и тълкували изнесеното по-рано от него. Всички са възхитени от философията му. Янко Янев пише: „Пруското чиновничество преписва думите му. От всички страни ученици и почитатели му изпращат ръкописи, боготворят го, виждайки в неговата сграда на знанието най-дълбокото и универсално творение, създадено от човешкия дух, неговият начин на мислене наричат „безсмъртен", „Енциклопедията" възхваляват като „гордост на Германия". Виндишман му изповядва, че наяве и насън живее с неговото учение... Фьорстер му пише оди, а Вердер говори за категориите на неговата Логика като за божества.“

     В Берлин е приятел с мистическия философ Франц Баадер. Когато веднъж Баадер му прочел един пасаж от Майстер Екхарт, Хегел възкликнал: „Тук имаме всичко, което търсим“. Неговият приятел Петър ван Герт пък му подарил събраните съчинения на Якоб Бьоме, този „пръв немски философ“, както ще го нариче по-късно Хегел. В биографията си за Хегел Розенкранц (неговият най-добър ученик) пише, че Хегел постоянно си общувал с мистиците, а Уилям Джеймс казва по-късно, че Хегел е повече ясновидец, отколкото разсъдъчен мислител.

    През 1821 г. излиза „Философия на правото“. След смъртта му са издадени лекциите по философия на историята, по история на философията, по естетика и по религия. През последното десетилетие от живота си Хегел ходи и в чужбина. Бил е в Белгия, при Ван Герт (1822), във Виена (1824), където посещава Италианската опера, за красотата на която пише, че няма думи, през 1827 г. е в Париж, при Кузен. След това отива във Ваймар, където се среща отново с Гьоте. И за всичко най-подробно пише на жена си. След това в Берлин подготвя лекциите си върху доказателствата за съществуването на Бога, пише рецензии на изпратени му книги, разхожда се всеки ден из града и изпитва голяма любов към жена си и децата си.

 

Фридрих Хегел със студенти, литография от 1828 г. от Франц Куглер (1808–1858)

     През октомври 1829 г. е избран за ректор на Берлинския университет за една година и е на върха на славата си.

Хегел през 1831 г., портрет от Jacob Schlesinger

    Последният му текст е една студия върху английския бил за реформи, която излиза в Пруския държавен вестник (1831). Хегел вече често страда от болки в стомаха и здравето му е много разклатено. Подготвя за второ издаване „Науката Логика“, за която пише втори предговор.

На 10 ноември 1831 г. започва отново да чете лекции в университета, като казват, че за учудване на всички е чел с „небивала жар“. След два дни обаче отново усеща силни болки в стомаха и задух. На 13 ноември изпраща мотото към второто издание на „Науката Логика“, което е цитат на латински от Цицерон, заедно с кратка бележка, за която по-късно жена му е казала, че е последното нещо, което е писано от него. На 14 ноември 1831 г. умира. Лекарите констатирали холера, но според някои по-късни изследователи всъщност е починал от стомашна болест. По негово желание е погребан до гроба на Фихте. В университета новият ректор проф. Филип Мархайнеке (1780–1846) в прощално слово казал, че Хегел е Крал в царството на мисълта.

Основни съчинения на Хегел

• „Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията“ (1801)
• „Феноменология на духа“ (1807)
• „Науката логика“ (1812, 1816)
• „Енциклопедия на философските науки“ (1817)
• „Философия на правото“ (1821)
• „Философска пропедевтика“ (посмъртно)
• „Лекции по естетика“ (посмъртно)
• „Лекции по история на философията“ (посмъртно)
• „Лекции по философия на историята“ (посмъртно)
• „Лекции по философия на религията“ (посмъртно)

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Волков, Хенрих. Хегел и Гьоте. „Партиздат“, С., 1974. 
Дончев, Генчо. Ставането на логиката и ставането на понятието. – В: Хегел. Науката логика, ч. 1. Изд. „Европа“, С., 2001.
Дончев, Генчо. Хегел и обосноваването на философията като наука. – В: Хегел. Енциклопедия на философските науки, т. 1. Изд. „Лик“, С., 1997.
Янев, Янко. Хегел. Изд. „Лик“, С., 1996.

Автор: д-р Деян Пенчев, ноември 2008 г.