"Всичко най-ценно, което създадоха гърците,
като учението за идеите на Платон или логиката на Аристотел, най-дълбокото в
средновековната магика, словото на Лютер и дефинициите на Спиноза, последните
религиозни понятия на Фихте, историческите знания на Хердер и виденията на
Шелинг – всичко това Хегел събра в своята система, ала не само като
синкретичност, но и като критик, като творец, защото го вдълбочи и свърза с
прасъщния ход на нещата. Не напразно той завърши последната си лекция върху
история на философията с утехата, че нищо не е загубено, че всички принципи са
запазени, тъй като неговата философия съдържа и повтаря в себе си цялото
минало."
"Онова, що искаше да постигне Хегел и към
което е бил устремен цял живот, е неговият почти свръх-човешки идеал да обгърне
в учението си всичко, което е било мислено преди него в областта на
философията, изкуството, религията, държавата, да обгърне времето като време и
времето като вечност... Хегел е най-универсалният мислител, какъвто е видял
светът."
"В тия три части на своето единствено и общо
изложение на цялата си философия ("Енциклопедия на философските науки"),
Хегел включва знанието на своето време , знанието на човечеството, откакто то
само е почнало да се мисли и познава... Енциклопедията не е само философия на
своето време, но същевременно тя е философия на всяко време, на цялото време,
на вечността."
"Да, той е бил романтик. Във всичките му
метафизични насоки може да се дочуе мелодията на неговата мисъл, която не е
друго, а само тъгуване и цялата философия на Хегел е система на това тъгуване
по Безкрайното и Всевечното... Хегел е философствал не за да завещае на
вековете програмата на човешкия дух, а за да даде израз на своята голяма жажда
по пръстена на всички пръстени – Бог. Бог е единственият проблем, който го е
занимавал, и вярата му в Него израства дотам, че той схваща историята като
негов съд и негова съдба. Това е религиозната романтика на Хегел, това е
неговото северно чувство, че живият Абсолют, че живото Слово, че живият Живот
се разбулва в пространството и времето на света. Затова той е действал и ще
продължи да действа най-много върху славяните, цялата метафизика на които е
озарена от същата вяра."
Янко Янев (1900-1945), "Хегел"
